След подаване на сигнал от Асоциация „Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи, ГДБОП разбива сайтът Читанка.инфо под претекст, че самото му съществуване,съответно и действията,извършвани от неговите създатели са незаконни.Самата дейност на въпросния сайт се свежда до  предоставяне  на интернет потребителите хиляди произведения в електронен вариант.Проблемът в случая, е че според сигналите,достигнали до ГДБОП произведенията са публикувани без съгласието на авторите или издателите им.Т.е наказуемо от закона,е онова т.нар „пиратство” ,при което са качени произведения,защитени от Закона за авторското право и без съгласието на автора или без сключването на договор с издателството.Именно това е законовия причина, според която сайтът трябва да преустанови своята дейност,а неговите създатели трябва да бъдат преследвани от закона и при доказване на тяхната вина да получат съответно санкции или други наказания,постановени от Съда.

       Ясно се открояват две страни на спора – „ ощетените” ,в лицето на българските автори и издатели и „ нарушителите”  –  тези ,които са публикували произведенията в интернет пространството.Тези две страни,обаче, са участници в един спор,който се води в условията на Дигитална епоха.Тази епоха е променила общуването между хората, достъпа им до информация,начина им на пазаруване и всички останали сфери на живота.Съществува обаче един изключилно важен въпрос,който някакси остава нерешен,страшното,е че с течение на времето този въпрос придобива все по-голяма важност,следователно и по-широка популярност сред обществото.Именно публикуването на авторски произведения в Интернет е толкова важно,защото прави информацията достъпна до всички и ако това публикуване не бъде регулирано и поставено в съответни законови рамки,то ще съществува и без такива, с което неизбежно ще се накърнят нечии интереси.

      Казусът Читанка.инфо светкавично придобива огромна публична популярност,разделяйки обществото на два лагера- за и против съществуването на подобни сайтове.Противниците на сайта се позовават преди всичко на Закона за авторското право.Според Закона всички произведения,качени на сайта трябва да бъдат разглеждани като авторски и се ползват с всички протекции,които произтичат от това.Един от най-важните членове в подкрепа на авторите е чл.15, който гласи :

„Авторът има право:

1.  да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. „

Т.е при несъгласувано публикуване на авторски произведения, се нарушават правата на автора,създал даденото произведение.Тъй като действията на лицето,публикувало произведението са в разрес със закона,авторът може да търси своите права съобразно закона.

В същия чл.15 от Закона за авторското прави се казва и че авторът може

„ 8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението.”

   Това означава, че авторът може да спре произведението си от ползване по всяко време,а освен това той може и първоначално да обяви,че не иска произведението му да бъде разпространявано.В тези обстоятелства публикуването на такова произведение е незаконно.Такъв е случаят с произведенията на Габриел Гарсия Маркес,които са били качени на сайта Читанка.инфо.Това е драстично нарушение на правата на автора,тъй като той не просто се ползва от протекцията на Закона,а и изрично е забранил произведенията му да бъдат разпространявани по такъв начин.

Според чл.18,Видове имуществени авторски права:

„Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

(2) За използване по смисъла на ал. 1 се смятат действия като:

1. възпроизвеждането на произведението;

2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;

3. публичното представяне или изпълнение на произведението;

4. излъчването на произведението по безжичен път;

5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предаването и препредаването на произведението по кабел;

10. (нова – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;

 (3) Използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) „

   Т.е използването на авторовото произведение е възможно (легално) единствено при неговото изрично съгласие.Следователно всяко друго разпространение по какъвто и да било път се счита за нелегално.Освен това качването на произведения в интернет предоставя възможност на неограничен брой лица да използват дадено произведение. От сайта Читанка.инфо са сваляни всички произведения,чиито автори за изявили претенции за тяхното разпространение. При това се е извършва нередност със самото качване на произведенията, тъй като те биха били публикувани легално само след предварителното съгласие на автора или сключване на договор с издателството.

   Законът гласи още,че като автор на произведението,той има право на възнаграждение за всеки вид ползване ( освен ако изрично,той не предоставя собственото си произведение) .

Право на възнаграждение за всеки вид използване

Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

   Т.е при казусът Читанка.инфо е нарушен и този член на Законът,тъй като автори,които не са предоставили безусловно своите произведения, не получават възнаграждение за ползването му от потребителите.Съответно съществува и разрешено предаване на произведенията,но то също е възможно при съгласие на автора.Това предаване е възможно чрез кабел, чрез телекомуникационен спътник.

           Съществуват и законови аргументи в подкрепа на сайта Читанка.инфо . Сред тях особена тежест има постановлението на чл 29.ал 4,който гласи,че разпространението на вече издадени произведения с некомерсиална цел е разрешено.

       „  В библиотеките трябва да бъде допустимо заобикалянето на мерките за технологична защита, за да стане възможно използването на произведения, защитени с авторски права по начин, който не ги нарушава. Осъществяването на правни разпоредби, забраняващи заобикалянето, в много страни на практика надхвърля изискванията на Член 11 от Договора за авторско право на СОИС, като успешно елиминира съществуващите изключения от закона за авторско право.”

 Според Закона за авторските права :

Упражняване на неимуществени права след смъртта на автора

Чл. 17. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права, с изключение на правата по чл. 15, ал. 1, т. 6 и 8, се упражняват от наследниците на автора.

Глава шеста.
ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Общо правило

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г.) Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.

(2) При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

   Така например,в Читанка.инфо  има автори, чиито книги не се издават повече. При това на автори, които са умрели преди повече от 75 години, т.е. авторски права върху тези произведения няма. Примерно книгите на Иван Вазов са такива.А от миналата година са свободни правата и върху произведенията на Й.Йовков.

     Освен това, в “Читанка.инфо” има книги на автори, които са се съгласили произведенията им да се разпространяват свободно,а някои от тях дори сами публикуват произведенията си.

СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Допустимост на свободното използване (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:

а) предаване в мрежа чрез посредник, или

б) друго разрешено използване на произведение;

2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е

невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;

4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;

5. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен

ако това е невъзможно;

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;  

     Следователно свободното разпространение  в интернет пространтсвото е възможно при наличието на няколко условия- а именно да бъде с нетърговска цел,да не води до материалното облагодетелстване на публикаторите и същевременно да не влиза в разрез  с интересите на автора или издателите . В действието на сайтаняма комерсиален елемент  – книгите не се продават , достъпът не е платен , на сайта няма реклами , от които създателите му да имат материални облаги .

   Факт е и че по-голямата част от обществото се застъпва за Читанка.инфо.Пример : само за 2 дни,създадената във Фейсбук,група събира над 9 000 души,които категорично и без изключение вярват,че в сайта няма нищо нередно,че той е законен и не трябва да бъде свалян от мрежата.Това е породено и от удобството,което интернет библиотеката създава на своите потребители. В библиотеките има определен брой книги, за които се чака на опашка , в дигиталната епоха нещата влизат в интернет и са достъпни за целия свят- мигновено в неограничен брой копия . В това се коренят и двете основни разлики между традиционните библиотеки и интернет такива – неограниченият брой копия и краткото време ,  за което достигат до нас . По този начин се улеснява изключително достъпът на хората до всеки вид  литература, т.е е логично да започнем да четем повече , което ще повиши общата култура на населението . Следователно няма да може вече да се твърди , че проблемите в държавта са породени от непросветеност . Е – библиотеки са нужда – издателствата и авторите не създават задължително произведения и в електронен вариан затова самите потребители го правят ( като в този смисъл потребители се разбират и самите създатели на такива сайтове )  . Именно такива сайтове разширяват кръгозора на много широк кръг от хора . Освен това интернет може да предостави на незрящите хора достъп до безброй книги – нещо , което брайловите книги , издадени в България не могат , поради простата причина , че на година в нашата страна се издават едва около 15-20 такива книги . Повече от ясно е че това не може да задоволи нуждите на четящите хора .

     Друг огромен плюс на интернет библиотеките , е че книги , които е почти невъзможно да бъдат намерени на хартия , са лесно откриваеми на файл . В интернет дори са публикуват книги , които са отдавна изгубили своята популярност  ,тяхното публикуване в Интернет е далеч по-добра алтернатива от това да бъдат забравени . Т.е не трябва да забравяме , че книгите се пишат,за да се четат . Това е предпоставка и за съществуването на Интернет книгите , нещо , за което българските издатели могат да се замислят . Те ще се продават на електронен носител и за тях също ще се заплаща , но на цена далеч по – достъпна от тази на хартиен носител .

    В самата си същност  Читанка.инфо е една истинка библиотека , само че онлайн . Произведенията в нея са напълно безплатни за всички .  Сайтът съдържа дигитални версии на книги. Едно или две издателства в България предлагат и дигитални версии на издаваните от тях книги . В такъв случай се получава един своеобразен парадокс – издателствата  претендират за имущестени вреди от нещо, което дори те самите  не предлагат . Друг въпрос също се дискутира в медийното пространство : Поискало ли е МВР или ГДБОП издателствата първо да докажат с документи ( копия от договори ) , че наистина притежават правата, които претендират, че са им нарушени ? Ако не са , то излиза, че това е брутален полицейски произвол . Ако са били длъжни да поискат подобни документи и не са го направили, то дали дейността на служителите на ГДБОП може да се окачестви като „ престъпна небрежност “ ? И все пак най-големият парадокс остава намесата на ГДБОП – Главна дирекция за борба с организираната престъпност . Но на този сайт няма престъпност . Подбудите на създателите му съвсем не са такива , а техните действия не могат да бъдат определени като криминални . Самата намеса на ГДБОП в тоси казус изглежда нелапа и абсурдна , тъй като споделянето не е престъпление . Според дирекцията нарушенията на Читанка.инфо възлизат на милиони левове , което звучи най-малкото смешно  . Дори да не бяха публикувани в интернет пространството , тези произведения никога не биха били продадени в тиража , в който са прочетени на този сайт. А могат ли хора , буквално работещи за разпространението на кулрурата да бъдат наречени  престъпници ?  Ужасно звучи и фактът , че се унищожават книги , при това в 21 век , век на технологии , знание , хуманност … Но някакси в този случай тези понятие на са съвместими.

   Съществува и друга позиция , а именно , че действията на ГДБОП   са редни и законосъобразни . Именно защото става въпрос за нарушаване на интелектуална собственост . Не е ли редно авторът сам да решава дали произведенията му да присъстват във виртуалното пространтсво ? Авторите не само , че не печелят от това публикуване , те всъщност губят . Произведенията в тази е-библиотека – Читанка.инфо  могат да бъдат сваляни,качвани на носители и принтирани в милиони копия . Авторите дори до известна степен са обвинявани , че искат произведенията им да бъдат свалени от интернет . Според някои за авторите не би трябвало да има значение дали произведенията им се намират в е-библиотека или не . Но това не е съвсем така . Както библиотечното дело ограничава възможността на автора да бъде издаван , същото се случва и с е-библиотеките като Читанка.инфо . Веднъж влезли в обръщение книгите достигат до голям брой потребители , които веднъж снабдили се с копие от произведението не изпитват нужда да го закупят  на хартиен носител . В което , всъщност ,  няма нищо ненормално .

      Така се губи потребността от закупуване на книги на хартиен носител . Т.е единствената възможност да се продават книги ще бъде по интернет , където цената им ще бъде значително по-ниска . Съответно  са засегнати и интересите на издателите.Тъкмо те са тези,които инвестират в закупуване на правата на текстовете на автора.При едно такова нелигитимно публикуване на произведенията в интернет,където те са достъпни до всички,безплатно и то в неограничен брой,издателите не могат да възстановят тази своя инвестиция.Самото издателство е крехък бизнес ако издателите фалират няма да има книги за четене . По тази логика книгите са нещо , в което трябва да се инвестира , ако искаме то да продължи да съществува . Освен това книги в България не се издават в големи тиражи , така че буквално всяка закупена книги е пряк „спонсор” на издателския бизнес . Писателството от своя страна също е нещо трудоемко в нашата държава и никой не е забогатял от своята писателска кариера , именно заради това писателският труд не бива да бъде подценяван . Писателите не могат да станат улични музиканти , улични художници , те не могат да работят в клубове на хонорар . Реално писателските произведения могат да се разпространяват по ограничен брой начини  и именно публикуването на произведения в Интернет накърнява друг вид доста по-доходоносно разпространение , а именно – книжното .

Все пак самата книга е вид инвестиция – някой е платил ( инвестирал в нея ) за авторски права , превод , обложка , разпространение . На всичко това не може да се погледне с лека ръка . Тези т.н инвеститори очакват едно своеобразно възвръщане и осмисляне на тяхната инвестиция , така че да се получи един кръговрат -  средства да се влагат в издаване на нови книги , читателите да ги купуват , а средствата от продажбите да отиват за издаване на още книги .  Освен това при липсва на иневстиции ( средства ) българските автори остават и без заплата . Тогава какъв е техният стимул за работа ? Това означава ли , че писателският бизнес у нас ще закърнее ,  защото в него няма да се вливат свежи средства , които да се явяват негов двигател .

  Нека преди всичко се има предвид , че авторовите произведения са интелектуална собственост. Като трябва да обърнем специално внимание на дупама собственост – собствеността принадлежи на някого , именно поради това тя не може да се използва от всеки , още повече от хора , които няма права на нея и без изричното съгласие на собственика . Собственици в този случай се явяват авторите на произведенията и издателските къщи , които от своя страна закупуват авторски права от авторите .

  Естествено , авторски права са нарушавани и преди съществуването на подобни сайтове – пример : дори след като сте закупили дадена книга и я предоставите на свой приятел , Вие пак нарушавате авторските права . Но при този случай книгата бива прочетена от Вас и още ограничен брой души . Докато при този вид сайтове  като Читанка.инфо произведенията достигат до абсолютно всички . Освен това по тях могат да се нанасят промени , корекции и да бъдат използвани за неправомерни цели , което също нарушава авторските права , т.е е в разрес със закона , което е наказуемо.

 Много хора осъждат светкавичните и безпрецедентни действия на ГДБОП и предлагат , че това е работа на районните съдилища . Но все пак това е начинът на работа на ГДБОП . Акцията не случайно е толкова публична , нейната явна цел  освен спиране действието на Читанка.инфо е и превенция от появяване на подобни сайтове , където са нарушавани правата на множество наши , а и чужди автори , които дори на подозират за това .

      Бяха изписани множество мнения бяха изкарани във вестници , блогове , форуми , в  новинарските емисии , в сутрешните емисии и все пак казусът остава нерешен . Изобщо може ли да се погледне на този казус от морална гледна точка ? Според някои – да . Все пак литературните произведения са за облагородетелстване на хората , а всеки има право на достъп до информация   и никой няма право да му бъде отнето това право . От друга страна обаче стои въпросът : „ Кой има право да нарушава аторските права , било то и с културна и нетърговска цел ? „

      Дори съдът не може да реши този въпрос . Всеки ще остане прав за себе си , но е важно личното мнение да бъде добре обосновано , било то и поради морални причини . Не е ли точно моралът станал рядкост  в наши дни и именно заради това трябва да бъде дълбоко ценен ? Отговорът е – ДА . Нека не забравяме , че не всички произведения , качени в сайта Читанка.инфо са публикувани незаконно . Всъщност незаконно публикуваните произведения не са в толкова голяма степен . Много от авторите са предоставили на съзадателите на Читанка.инфо авторските права над своите произведения , а друга част дори сами са ги публикували на въпросния сайт . Естествено , има и множество публикувани произведения на чужди автори . Много от тях са автори с големи имена – публикуването на произведенията им с сайт като Читанка.инфо има косвен резултат за тях . Истина е че те не печелят от това , но в крайна сметка и нищо не губят . Освен това , произведенията на много от тях не могат да бъдат намерени в България на книжен носител . Именно едно такова публикуване във виртуалното пространство спомага за тяхното популизиране в страната ни , създава интерес към автори и други негови творби . Самите издатели могат да се интересуват от общественото мнение и по този начин в българските книжарници да започнат да навлизат нови имена от световната сцена .

    Освен това има множество хора , които никога не биха прочели книга в интернет . Вярно е , че в рамките на Дигиталната епоха техният брой значително намалява , но все пак тяхното присъствие трябва да бъде отбелязано . Те ще продължават да купуват книги от книжарниците , но ще бъдат водени от създалите се тенденции във виртуалното пространство .

„ Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи”

По този въпрос са полезни следните членове от Закона за Авторско право :

Глава седма.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Раздел I.
Общи разпоредби

Съгласие на автора за използването на произведението

Чл. 35. Произведението може да бъде използвано със съгласието на автора, освен когато този закон предвижда друго.

Договори за използване

Чл. 36. (1) С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.

(2) Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица.

(3) Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.

(4) Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.

(5) Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата – за пет години.

(6) Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице.

Именно тези правни норма биха помогнали за абсолютно легалното съществуване на сайтове като Читанка.инфо . Все пак този сайт не е прецедент в световната история … Такива има по цял свят , но с тази разлика , че те не биват разбити от ГДБОП и техните създатели не са третирани като прерстъпници , а тези сайтове са наричани ЕЛЕКТРОННИ БИБЛИОТЕКИ . Никой не позволява да осъжда тяхното съществуване , особено в епоха , в която хората не четат толкова много , в която много автори са забравени , а начини за тяхното възродяване не се намират . Е-библиотеките са едно идеално място именно за тази цел . Нека не се забравя и че книгите също имат търговска стойност . Те могат и да бъдат продавани по Интернет , но с цени в пъти по-ниски от тези на книгите на хартиен носител  . Така всеки ще може да си позволи закупуването на книга , то ще бъде достъпно според възможностите на всеки . За някои хора книжната книга има неповторима стойност – това удоволствие не бива да бъде отнето от тях  през ничия епоха . Но хората , за които тази стойност не съществува или просто е придобила различни измерения , ще могат да закупуват книги на ниска цена и пак ще подпомагат българския издателски бизнес , но нека да го кажем по друг начин – подпомагат българските писатели !  Така и потребителите и авторите ще получат това , от което имат нужда .

   Факт е и че цените на книгите в България не намаляват . Всички цени падат , но не и тези на книгите , което изглежда дори парадоксално . Естествено , стойността на книгата не може да бъда сравнена с тази на продукт от хранителен магазин или магазин за дрехи . Но ценовата стойност на книгите трябва да отговаря на действителността . С други думи : при толкова високи цени на книгите и такава средна заплата у нас е нормално книжният пазар едва да съществува . „ Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели, като нашата. Интернет разглези и читателите – огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата, на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.”  А може би самата система на издателство е сбъркана . Не се ли оскъпява една книга прекалено много преди своето издаване , именно защото минава през прекалено много „ ръце „  . А законът в това отношение като че ли остава неадекватен  ? Не е ли именно законът , който трябва да промени производствената рамка и да направи така че да облагодетелства ( инвестира в ) авторите , като по този начин стимурила „ производството”  на литературни произведения ?  Отговорът е – ДА . Но нищо не се прави по въпроса . Ясно че , и вече доказано ,  че с митинги и протести нищо не се постига . Правителството остава глухо . А и едва ли в България ще има митинг за намаляване цените на книгите , което пък съвсем не  е учудващо . Книгите остават извън обсега на всекидневния живот на българина . Но именно случаи като този с Читанка . инфо трябва да подсещат управляващите , че времената се менят , потребностите също следователно и законите трябва да бъдат променени , а те не се променят от само себе си . Законите трябва да работят за гражданите , а често изглежда , че е обратното . Има начини съществуването на такива е-библиотеки да бъде озаконено , предимно тези начини представляват „ вратички „  в законовата уредба . Но защо трябва нещата да стоят по този начин ?

Ако законът бъде променен такива сайтове ще бъдат съвсем легални ( естествено , след извършване на нормативните процедури ) . Но при всички условия хората не бива да бъдат ограбвани от културата , унизително е книги да бъдат унищожавани , а хора , опитващи се да да дадат култура на хората да бъдат наричани обидно „ престъпници” и да бъдат преследвани от Закона . Когато нещата изглеждат по този начин е ясно , че нещо в Системата не работи , че нещо трябва да бъде променено . Това както ясно показа казусът със сайта Читанка.инфо не може да бъде променено от обикновените хора , така че управляващите трябва да се захващат за работа .Може „книжният въпрос „  скоро да не е бил на дневен ред , но това не означава , че е забравен . Книгите са потребност , също както и хляба . За цени , производство и начин на разпространение трябва да се говори иначе настъпва хаос , което е в ущърб на всички.

dobrich.info

__________________________

Tired of lying in the sunshine staying home to watch the rain
You are young and life is long and there is time to kill today
And then one day you find ten years have got behind you
No one told you when to run, you missed the starting gun

Every year is getting shorter, never seem to find the time
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desperation is the english way
The time is gone, the song is over, thought Id something more to say

You shout and no one seems to hear.

 ______________________

All that you touch

All that you see 

All that you taste

All you feel.

All that you love

All that you hate

All you distrust

All you save

All that  you give

All that you deal

All that you buy,

beg,borrrow or steal

All you create

All you destroy

All that you do

All that you say.

All that you eat 

And everyone you meet

All that you slight

And everyone you fight.

All that is now

All that is gone

All that’s to come 

and everything under the sun is in tune

but the sun is eclipsed by the moon.

есента пося своите семена.отдавна.

•  (Am I losing my religion?)

Разбъркваш душата ми.